Първо ревю: "Дневният живот на нощните пеперуди" - Деница Дилова

Първо ревю: "Дневният живот на нощните пеперуди" - Деница Дилова

     На острова времето е лошо, небето е тъмно, скоро се очакват из него да започнат да играят и светкавици. Гръмотевиците със своя страшен и силен звук  ще озвучат навсякъде. Морето е неспокойно. Незнайно дали заради очакваната буря, или защото и то се опитва да прояви характер. Вълните се разбиват със страшна сила в брега. Отстрани погледнато - апокалиптична картина. За други - кръговратът на животът.
  Една вълна е по-мощна от останалите и причинява силна болка на брега. Може би като вид извинение, тя му поднася и подарък. От вълните изплува "Дневният живот на нощните пеперуди" на Деница Дилова.

НАКРАТКО: ДА, ЗАСЛУЖАВА СИ ДА Я ПРОЧЕТЕШ!

(За тези, които се колебаят дали да си я вземат, или не, но и не искат да четат ревюто, за да не си развалят впечатленията)

издателство: Ciela
година: 2015
страници: 200
цена:12,90 лева

  Здравейте, скъпи книголюбители! Изненадах ли ви? Надявам се, че да и още повече изненадата да е била положителна. Преди много, много време ви обещах, че ще започна да пиша книжни ревюта. Ще ви призная, че опитвах, започвах, спирах, редактирах, изтривах. Пробвах и с класики, пробвах и с нашумели книги, но както може би най-добре знаете, самите ние сме си най-големите и безпощадни критици.
  Е, май вече събрах смелост. Ако го четете - значи наистина съм. Може би и книгата, която ще ви представя има някаква "вина" за това. Защо и по какъв начин, ще научите, ако прочетете как аз съм изживял тези 200 страници.

  Ето и какво ни казва най-главната и мъдра книга на Острова за Деница Дилова:

Деница Дилова-Маркова е родена на 14.07.1973 г. Израснала е в Червен бряг, но по-късно заминава за Разград. Учи в специализирана паралелка по рисуване, по-късно завършва технологичен колеж, но никога не работи нищо, свързано с биотехнологии. Започва активна дейност в третия сектор - първо в една, а после в още две неправителствени организации. От пролетта на 2006 г. участва като съавтор в списание "Експрес", а от края на 2006 г. е директор на в. "Лудогорски вестник". Омъжена е и има две дъщери. С два свои разказа през 2006 г. печели гласовете на публиката и поощрителната награда от конкурса "Очи за себе си" (ХуЛите), през 2008 г. взема първи места в литературните конкурси на Public Republic и Литературата Днес. През 2010 г. печели Първа награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). През 2014 г. става победител в първия анонимен конкурс за Нов български роман на издателство "Сиела" с ръкопис под заглавие "Непорочна практика".

   Ще бъда честен с вас и ще ви призная нещо още от самото начало. Дълго време аз бях предубеден към съвременната българска литература. Като ученик редовно си прочитах списъка със задължителни книги за лятото, дори от любопитство намирах и странични произведения и с ръка на сърцето мога да кажа, че ми харесваше. Но може би и самото училище, може би анализите, които четях, може би и хората и медиите и всичко около мен ме накара да повярвам, че няма как съвременен българин да напише нещо качествено.

Още повече, че много пъти съм се питал защо все още няма българска книга, която да класират в 100-те книги, които трябва да прочетете до края на живота си и подобни измислици. Все още няма българска книга, която да попадне в списъка на класиките и хората по света да си я препоръчват и да изказват възхищението си, както правим със Стайнбек, Агата Кристи, Стивън Кинг, Ърнест Хемингуей, Фитцджералд и т.н.

  В последните две години любовта към книгите ми се засили и се старая да чета различни автори. Не робувам на жанрове. Важното е книгата да е добре написана, за да ми хареса. Заради това реших да пробвам и с нещо българско, за да си изградя и собствено мнение и ако не ми хареса, да мога да отричам "всичко българско и родно", излязло под българските ръце.

Четох ревюта, коментари, гледах класации. И напук на всичко си харесах тази книга. Любов от пръв поглед. Нали знаете моментът, когато си харесате книга и как не спирате да мислите за нея? Така се получи и с мен.

  12,90 лева, четири часа и удобно легло .... са ви единствените нужни неща, за да живеете в света, който Деница Дилова е създала.

На пръв поглед - малка книжка. А аз си падам по по-обемните.

Подариха ми я с книгоразделител, също на "Дневният живот на нощните пеперуди". Определено знаят как да ме накарат да се почувствам още по-добре. Жалко само, че почти не използвах книгоразделителят. Книгата се чете на екс и нямаше какво да си отбелязвам.

  Историята се води от името на Нина Бранкович. Поне за мен, един доста объркан персонаж, който не знае какво иска, но знае, че иска. Никак не може да се нарече стабилен и постоянен. Напротив, обича промените в живота и не се страхува да рискува, дори и да загуби. Дори имам съмнението, че иска да загуби, за да получи урок от живота. Вторият главен персонаж е Даниел. Не, той не е нито съпругът на Нина, нито неин брат, нито баща. Той е неин приятел, а както и многократно се споменава - гей.

  В началото действието се развива в две времеви линии - преди и сега, но в последствие всичко преминава в сегашно време. Нина ни дава възможност да надникнем в нейния живот, да научим нейните тайни и да проучим характера ѝ, но нашето мнение не би я интересувало. Защото тя е на едно друго ниво - тя си е самодостатъчна и не се нуждае от хорското одобрение, за да реши как да управлява живота си.

  Животът на Нина е меко казано интересен. Най-интересен е заради честите промени, които прави в него. Нея не я притеснява  от управител в редакция да се превърне в миячка в автомивка. Дори и като продавачка на бельо намира забавната страна на нещата. Условието е само едно: да не се задържа на едно и също място дълго време.

  Взимайки себе си за образец, заедно с Даниел създават сайт, в който можеш да изоставиш работата си за кратко време и да заемеш друга позиция, а когато ти намръзне, отново да се върнеш. Бумът не е моментален и скандализиращ, а по-скоро последователен и дълъг. Както всичко успяващо, и това начинание намира и поддръжници, и критици. За читателят става ясно колко хора са учили това, което не искат, с простото намерение да имат работа. А работата ли е по-важна, или това да си щастлив? В този момент няма как един вътрешен глас да не те попита - А ти би ли го направил? Поне аз си отговорих, че уча това, което харесвам и искам да работя. Но не отричам и възможността в един момент нещата да ми се сторят скучни, еднакви, да няма развитие и да пожелая да се занимавам с друго.

 Ето това е, което най-много ми харесва в романа. Че е писан толкова непретенциозно. Няма думи, които трябва да търсиш по речниците, за да си обясниш какво означават те. Не е история, която ще срещнеш по телевизията и ще си помислиш, че на теб няма как да ти се случи. Напротив, Деница Дилова е описала живота, такъв, какъвто е. Грозен и отвратителен с цялото насилие, интересен и приятен, когато имаш цел, щастлив, когато имаш близки и/или приятели.

  Не искам да изглежда, че прекалявам, но тази книга, поне за мен, напълно достойно може да се преведе на английски, немски, френски и т.н и т.н и да е реална конкуренция на книгите, които в момента са на върховете на класациите. Това не е чисто и просто една увлекателна история, това е опит, това е място, от което да си извадиш поука. Не исках и да ви разказвам много от нея, защото думите са прекалено слаби. Трябва да я изживеете.

Ето и някои от любимите ми цитати от книгата. Признавам си, че фаворит ми е този за четящите хора. :)

"Докато аз говорех за висши човешки цели, Даниел пресмяташе бъдещата си печалба. Бяхме идеалният тандем. Единият беше отрова, а другият - антидот.""Зад всеки провален живот стои една гореща молитва, отправена от някой християнин като мен.""В един идеален свят всеки трябва да може всичко. Трябваше да може да посее жито, да ожъне, да го смели и омеси погача, да издои крава, а после да проектира подводница, да си постави диагноза и да изнамери лек за смъртоносната си болест.""Харесвам лошите качества на хората. Те ги облагородяват, правят ги цветни, истински, стабилни. А добротата се клатушка неукрепнала, благородството е винаги под въпрос. Завист, злоба, подлост и лъжа - това бяха все градивни качества, истински човешки фундаменти, за които няма колебания - основи, създаващи условия за растеж.""Мисията на литературата е не да те развлича, а да те натоварва. Да те кара да се чувстваш малка в собствените ти очи и голяма в чуждите."

"Напоследък не гледах на четенето с много добро око. Не познавам никой, който е станал добър човек, защото е чел много. На четенето се приписват излишно много добродетели. Но защо никой не споменава порочния му характер? Елитарната поза на четящия човек, който гледа отгоре на другия, обикновения работник, нямащ време да надигне глава от струга, за да прочете дори ред - ето тази поза ме изпълва с отвращение. Неграмотният - той бе презрян.Наблюдавах как четенето дава само повече власт на лошото. То правеше онова, което правеха и парите, с тази разлика, че за лошата страна на парите никой не хранеше съмнение. Някога четенето може и да е било полезно, но в новия век служи на злото.
[....]
Не спирах да чета - въпреки всичко, исках да съм компетентна в колкото може повече области. Да съм компететна само в едно нещо ми се струваше най-голямата беда. Пълно прахосничество на дните ми."[....]Не спирах да чета - въпреки всичко, исках да съм компетентна в колкото може повече области. Да съм компететна само в едно нещо ми се струваше най-голямата беда. Пълно прахосничество на дните ми."

Мисля, че вече е напълно ясно, че мнението ми за книгата е изцяло положително. Надявам се скоро време да излезе и продължение на историята, а защо пък да не се превърне и в трилогия?

Както обещах, книгите които пристигнат на Острова, няма да бъдат оценявани със звездички, нито с цифри, а ще бъдат настанявани в къщи - бараки, съборетини, апартаменти, вили, палати, замъци, дворци, в зависимост от това дали ми е харесала творбата.

А "Дневният живот на нощните пеперуди" ще обитава:

Мисля, че е честно. Няма как да я настаня в Замъка, защото там ще бъдат книгите ми от топ 20, но все пак заслужава нещо наистина красиво.

И така,  скъпи книжни плъхчета, надявам се първото ми ревю да ви е харесало. Ще се старая с времето да се усъвършенствам в писането. Ще ми бъде много приятно, ако оставите коментар, ако дадете препоръка или пък предложите коя книга да прочета и на коя да направя ревю. Желая ви всичко най-добро и до нови срещи!

Използвани източници:

корица на книга - www.ciela.com

биография на Деница Дилова - www.liternet.bg

снимка на къща: https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/6b/A._S._Bradford_House.JPG